BG Financier
Ние от BG Financier имаме за цел да изградим основите на познания, които Вие сами да развиете в посоката на Вашите интереси и инвистиционни цели.
Какво са ценните книжа
Ценни книжа са всички финансови активи, които могат да се търгуват. Естеството на това, което може и не може да се нарече ценна книга, обикновено зависи от юрисдикцията, в която се търгуват активите.
В Съединените щати терминът обхваща най-общо всички търгувани финансови активи и ги разделя на три основни категории:
- Дялови ценни книжа – което включва акции
- Дългови ценни книжа – което включва облигации и банкноти
- Деривати – което включва опции и фючърси
Типове ценни книжа
- Дялови ценни книжа
Собственият капитал почти винаги се отнася до акции и дял от собствеността в компания (която се притежава от акционера). Дяловите ценни книжа обикновено генерират редовни печалби за акционерите под формата на дивиденти. Стойността на ценните книжа на акциите обаче се повишава и намалява в съответствие с финансовите пазари и състоянието на компанията.
2. Дългови ценни книжа
Дълговите ценни книжа се различават от дяловите ценни книжа – те включват пари назаем и продажба на ценна книга. Издават се от физическо лице, компания или правителство и се продават на друга страна за определена сума, с обещание за изплащане плюс лихва. Те включват фиксирана сума (която трябва да бъде изплатена), определен лихвен процент и дата на падежа (датата, до която трябва да бъде платена общата сума на ценната книга).
Облигации, банкноти (или записи на заповед) и съкровищни записи са примери за дългови ценни книжа. Всички те са споразумения, сключени между две страни за заемане и изплащане на сума – с лихва – в предварително определено време.
3. Деривати
Дериватите са малко по-различен вид ценна книга, тъй като тяхната стойност се основава на базов актив, който след това се купува и изплаща, като цената, лихвата и датата на падежа са посочени в момента на първоначалната транзакция.
Физическото лице, което продава дериватива, не е необходимо да притежава изцяло основния актив. Продавачът може просто да изплати на купувача с достатъчно пари, за да закупи основния актив или като предложи друг дериват, който удовлетворява дължимия дълг на първия.
Дериватът често извлича стойността си от стоки като газ, благородни метали – злато и сребро. Валутите са друг основен актив, върху който може да се структурира дериват, както и лихвени проценти, съкровищни записи, облигации и акции.
Дериватите най-често се търгуват от хедж фондове, за да компенсират риска от други инвестиции. Както бе споменато по-горе, те не изискват продавачът да притежава основния актив и може да изисква само относително малка първоначална вноска, което ги прави благоприятни, защото са по-лесни за търговия.